сряда, 28 декември 2011 г.

We call it... hot chocolate

Мисля, че моментът е подходящ да поясня, че времената в кралството са доста объркано нещо ... веднъж нещо се случва, сякаш е било преди хиляда години, а следващото може да е било вчера ...или преди 3 минути. Това обяснява появата на предмети и събития, които някак не подхождат на времето си!
По този повод, преди няколко месеца, принцесата била завладяна от един сериал, който гледала на огромният си телевизор (все пак принцесите трябва да бъдат глезени) с изключителен интерес. В него всички пиели шампанско, постоянно, непрекъснато и по много... 



И така, вдъхновена от сериала, принцесата поръчала на придворните да и намерят, най - доброто шампанско из всичките единадесет кралства, а като го получила, изпила цялата бутилка на веднъж ... В следствие, на следващата сутрин съвсем не и било "принцеско". 
От скоро принцесата загледала друг сериал, в който всички пиели топъл шоколад с канела ... е, щом на принцесата и се е допило (макар че в определена степен нашата принцеса е шоко пристрастена и на моменти си мисли, че всичко хубаво е направено от шоколад) ... в тези студени зимни дни, когато на вън всичко е покрито с пухкав сняг, няма как да не признаем, че и на нас ни се иска по един вкусен, галещ сетивата горещ шоколад ... с или без канела ...

Поданиците на очарователното кралство 1 Глава

 Нейде след девет планини в десета и по - точно в единадесета се простирало Oчарователното Кралство на една великолепна принцеса. Днес обаче, няма да се занимаваме с магнетичната личност на принцесата, защото за нея можем да говорим до безкрай, а ще спрем погледа си на една съвсем незабележима личност, чието съществуване никой дори не подозирал. 
 
Цонка от малка била възсмешна, луничава девойка с гъсти вежди и бухнала къдрава коса. Имала чипо носле и топли кафеви очи с безброй гъсти мигли, наподобяващи милият поглед на едър рогат добитък от женски пол. Всъщност Цонка била очарователна, както всички останали в кралството.
 
Когато била на 9, Цонка сънувала магичен сън, в който силен рицар в блестящи доспехи и зелена шапка идва в дома и я отвежда далеч от несъществения и живот, а след това те заживели щастливо и весело, с леки призиви за скандали, по - силни призиви за радост и много любов.
 
Един ден, както си вървял из кралството, Стойне зърнал Цонка, която седяла на слънчева полянка, обляна от слънчевите лъчи и късала листенцата на около .. 200 маргаритки, мъдрейки ще се намери ли рицар за нея, или ще продължи да се занимава с цветенцата, докато стане на 74 и и писне да мисли за мъже.
 
Всъщност в този случай, рицарят не бил точно рицар и доспехите не били блестящи, но шапката си била зелена. Стойне никак не бил рицар, дори не наподобявал на такъв. Той просто се оказал първият индивид от мъжки пол, макар и леко раздърпан, който изобщо някога обърнал внимание на съществуването на Цонка. Освен това цялото му същество излъчвало топлота и сърдечност. 
 
Когато Стойне бил на 12 сънувал странен сън - една черна овца седи из поле с маргаритки, а покрай нея хвърчат листата от цветенцата. Приближил се и видял, че всъщност това не е овца, а къдраво момиче с почти вражески настроена прическа, което налудничаво бере маргаритките и вторачено къса листенцата им в стил обича ме, не ме обича ...
 
И така, Стойне веднага разбрал, че това е знак на съдбата и тръгнал бавно към Цонка, за да не я изплаши. Сякаш видял сънят си на яве ... едно голямо дежа ву. 
 
Седейки срещу слънцето, Цонка видяла за първи път в живота си, някой да се приближава към нея, примижала и забелязала зелената шапка. Това бил той - нейният рицар!
 
Очарованието царящо из кралството мигновено омагьосало Цонка и Стойне и някак си, почти случайно (въпреки че ние знаем, че случайността не съществува и е измислена, просто като удобно оправдание на хората, изпадащи в неловки ситуации), там сред полето от маргаритки в този слънчев ден една незабележима девойка и един леко раздърпан младеж се изправили лице в лице с мечтите си.
 
Сега с радост можем да твърдим, че съществуването на Цонка е съвсем реално, при това изпълнено с множество забавни случки, романтични мигове и споделена радост, а Стойне, явно имал леки проблеми със зрението, до ден днешен, като зърнел черна овца в далечината си мислел, как Цонка пак е рипнала из полетата и няма да има нищо сготвено за обяд ...но обичал, стоята къдравелка, а и всичко в кралството било толкова очарователно, че идилията била пълна!