Есен е.. Навън листата падат, а Слънцето бърза да се прибере далеч в горещия си дом, оставяйки тъмнината с всеки ден по-рано да завива нашата част от Земята с черната си перелина..
Повечето от нас обичат лятото и не искат да го пускат да си отиде. Всяка година е така - първо отричаме, че то си заминава, после му се сърдим, и в крайна сметка оставаме с мисълта за следващото лято, още по-слънчево, впечатляващо, прекрасно и изпълнено с емоции.
Много обичам да ми е топло, което автоматично значи, че много мразя да ми е студено. Не обичам дъжда, от който косата ми заема странни позиции, като всеки косъм реши да застане "както той си иска" - непокорна работа. Не обичам и вятъра, който разнася листата и кара найлоновите торбички да танцуват без да следват какъвто и да било ритъм.
Обичам обаче цветовете - тези пъстри, краски, които напомнят за топлината на лятото. Обичам онова усещане, когато се разхождаш из гората (добре де, може и из парка) и се чувстваш сякаш си сред нещо познато, сякаш се разхождаш по голям и мек, цветен килим, който създава странен уют..
И така, идеята е следната: Вместо да се цупим на отлитащото лято, нека да се насладим на връхлитащата есен. Както обичам да казвам, "по-добре да си щастлив с това, което имаш, отколкото да страдаш за това, което нямаш". Пък това лятото да се завърне, ей така внезапно, не само не зависи от нас, а и като се замислим няма да е особено очарователно в световен мащаб ако забъркаме някаква каша със сезоните, което за щастие не е и особено достижимо...
Взимайте есенните усмивки и се радвайте на всеки миг, все пак дните ни в Очарователното Кралство са нещо ценно и истинско, което не бива да се пропилява.
П.С. Топла прегръдка от Принцесата
