Три закона за... част 1

Три закона за пералнята: 

1: Ако нещо ще пада при вадене на дрехите, то обезателно ще е бельо.. или нещо бяло.

2: Веднъж на няколко пранета мистериозно изчезва по един чорап.. не го търсете - безсмислено е!

3:  Ако вашата пералня танцува из кухнята по време на центрофуга не я спирайте - животът е кратък, танцувайте с нея!

Три закона за принтера: 

1:  Ако хартията свършва твърде бързо не търсете вината в принтера, а в себе си (или по-добре в колегите - звучи по-удобно). 

2: Ако наближава времето за смяна на тонера,  извадете касетата и друсайте възможно най-силно - гладният принтер няма да ви даде последните си капки мастило без бой.. 

3: Ако трябва да изпечатите множество листа, а принтерът забие и захапе лист в най-неподходящия момент от претоварване, бъдете неучтиви - разглобете го безмилостно и рестартирайте, колкото и да се тюхка, че е преуморен.. 

Три закона за клавиатурата: 

1: Почиствайте клавиатурата си, дори да не гледате копчетата докато пишете или пък да са тотално изтрити, не е лошо да се вижда, че това е клавиатура, а не древен, но огромен омазан бивш калкулатор в едновремешен завод за вафли ;) 

2: Не става само с ядене, трябва и акъл.. Храненето е важно, за да продължават да съществуват всички малки приятелчета в клавиатурния свят, та.. хранете клавиатурите си редовно.. току виж някой ден ви проговорят ;)

3: Клавиатурата е като нова галактика за всички животинки и им открива тайните си, затова не се чудете какви са тези short cut-и, които котката ви е открила докато спокойно преминава по клавиатурата - котката ви не е гений, просто клавиатурите харесват котки ;) 

Жив е той, жив е там.. след ваденето на зъб..

Жив е той жив е там на стола,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока във венец рана,
юнак във младост и сила мъжка

На една страна захвърлил тампони
на друга салфетка на две смачкана
очи тъмнеят, глава се люшна
уста проклина цяла зъболекарска гилдия

Лежи юнакът а на бюрото
мониторът спира, сърдито се гаси
досадна муха пее нейде из офис полето
и кръвта още по-силно тече


Зъбовадене настана... Пейте, интернет роби,
тез тъжни песни! Запали се ти мониторе,
в таз офисна робска земя! Ще да оцелее тоз момък
и без зъб... Но млъкни, сърце!

Тоз зъб, който падне в бой за свобода,
той прави място на другите зъби
та него спираме да жалим,
той за добро е отишъл

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее –
Време за бира и за зъбова песен..

Лео (обновена)

Този мъничък и въз сладък пух се луташе сам в големия свят без никой, който да се погрижи за него. Сега е моментът да му намерим дом, тъй като в моето кралство, както повечето от вас знаят има един котарак, който вече властва и който никак не се погажда с Лео. Налага се спешно да намеря ново кралство на Лео, колкото и да не ми се иска. Страхотно би било да го вземе някой, който има двор, където дребният да тича и да си играе.

Всъщност той е много очарователно, умно и симпатично кутре. На около 2 месеца е, беше крайно недохранен, помита храната като мъничък ураган. Обезпаразитен е вътрешно и външно. Много е игрив, сладък и обичлив, но няма как да го задържа, затова МОЛЯ, помогнете да намерим дом на Лео! Ако някой го иска може да ми пише на renita.kostadinova@gmail.com или да ми се обади: 0896 897 811 

Кръстихме го Лео по 2 причини, първо Леонардо, като Леонардо да Винчи, защото крайчето на опашката му е беличко и прилича на четка 

и второ на понеже е голям поспаланко - явно доста време не беше спал добре и това породи асоциацията с филма Inception, в който имаше сънища в сънища в сънищата.. 

Моля споделете, за да може възможно най-много хора да видят Лео, неговият стопанин  е някъде там и също го търси. 

(ОБНОВЕНА)

След като един добър чичко взе Лео и го гледа в къща с двор в Любимец и ми изпраща снимки, за да следя прогресът на Лео, споделям  с вас:

"Имам си и ново приятелче, с което да се гушкам":)

Днес (24.06) забелязваме, че малкият, вече не е особено малък :) Лео расте и вече не е паленце, а си мяза на куче :) >>>

Ще споделям и нови снимки, за да му се радваме заедно, все пак той е едно от добрите дела, за които ще се радвам вечно :)

Великден

 Христос Воскресе! 

Честито Възкресение Христово! В този прекрасен, слънчев ден в Очарователното Кралство честваме един чудесен празник. Тревата е зелена, небето е синьо, подухва лек ветрец за разхлада и е едно такова вълшебно и спокойно.

Пожелавам ви да бъдете здрави, да се вглеждате повече в себе си и околните, да се възхищавате и впечатлявате, да обръщате внимание на малките неща, защото те съставят големите картини и да си позволите да обичате и да бъдете обичани! 

Усмивка от моят козунак :) 

Усмихвачите и GIDO

В една зелена, зелена местност, сред девет планини в дванадесета се намира една вълшебна работилничка.. за обувки. Преди няколко години в кралството ни се заселиха едни много, ама много сръчни майстори на обувки и мисля, че е редно да насоча вниманието ви към тях и тяхното късче вълшебсто...

Легендата разказва за едни симпатични малки човечета - почти като обикновените човеци, но някак по-ситни и по-усмихнати. Та тези малки човечета били тайни членове на още по-тайното братство на "усмихвачите". В тайното братство членуват и още знайни и незнайни люде от нашето кралство, с които ще ви запозная в последствие. Те са най-разни чаровници, занимаващи се с какво ли не - обущарство, сладкарство, ветеринарство и още, и още. Общото помежду им е, че основната цел в живота на всички членове на братството е да получават и раздават усмивки, та от там и "усмихвачите". Та да се върнем към обущарите на GIDO >>> http://obuvkigido.com/. Техният лидер, на име GIDO бил една идея по-висок, една идея червенокос, а страхотни трапчинки добавяли финален щрих към заразната му усмивка. Още от малък GIDO бил голям усмихвач - постоянно раздавал и получавал усмивки. Като поотраснал започнал да помага на един въз старичък майстор на обувки, който му предал тайните на занаята. Така GIDO започнал да прави обувки, в които влагал толкова желание и старание, че когато ги обуят, хората да усетят емоцията, както като те поръсят с прашец за добро настроение. Освен че носят страхотен заряд обувките на GIDO са и изключително качествени и направени от чудесни материали и след като лично се възползвах от услугите на GIDO искам да ви ги представя... та вижте ги, макар симпатичните малки човечета да са скрити някъде зад GIDO, това, на което всички можете да се насладите е тук>>> 

https://www.facebook.com/gidoshoes

В работилничката на GIDO се опитват всячески да ви зарадват, ето защо тези дни преди Великден, те са приготвили още една изненада за вас - Facebook игра, в която абсолютно всеки печели ваучер за намаление със стойност от 5 до 150 лв. 

За да играете, кликнете тук!

Какво по-хубаво от това, да вземеш нещо чудесно, при това на добра цена, освен може би да си намериш куфарче с пари на улицата, нооо там положението е много сложно, защото после може да ви преследват черни джипове или дракони.. или еднорози.. Отплеснах се, представям ви GIDO и моите прекрасни летни ботушки, които си взех от тях.

***Ако бях радио предаване вероятно щях да започна с "в предаването е използвано продуктово позициониране", но уви не съм :P

ПП- Мисля да ви спретна цяла рубрика "усмихвачите", защото има хора, които заслужават да бъдат похвалени, очаквайте моите положителни впечатления :)

ПП2 - Усмихвам ви се много, така принцеската иии ви прегръщам.

Петъчна усмивка

Навън най-после е прекрасно, споделям ви ей така петъчно нещо мое, което се надявам да ви подейства добре на усмивките >>> 

*(кликнете на изображението за по-голям размер) 

ПП - Тъй като усмивката е нещо прекрасно се надявам да имате много поводи да я използвате възможно най-често :) 

Тинтири минтири

Един ден Ани се събуди и реши, че днес няма да е като другите дни. Стана, изправи си косата, навафли я забележително добре, постигна страхотен обем, на който всяка порядъчна кифла би завидяла и се зае да се пудри.

Тъй като изразът "да се пудри" може да бъде приет твърде двусмислено *(особено от феновете на нашумелия с нищо хубаво Криско) е редно да уточня, че под пудрене, се има предвид > привеждане в приличен за пред обществото вид, включващ крем, основа за грим, фон дьо тен, сенки, очна линия, черен молив, спирала, руж и забележете прозрачен гланц за устни.

Последва "дезодориране и натоалетноводиране", при което Ани се облече не прекалено много и се подготви за излизане. Затърси ключовете си, на които все се канеше да сложи нещо, което да звъни като го вика или в краен случай техен си GSM, за да спрат да и се крият гадините и да ги намира поне 2 идеи по-лесно. По-трудно се оказа търсенето на самия и телефон, защото от постоянно разнасяне със себе си и липса на джобове, имаше поне 20тина места, на които може да бъде чудото на съвременните технологии. Май беше време да вземе собствен GSM и на GSM-а си, за да може да го намира по-лесно.. 

Всичко до тук си беше като всеки друг ден.. Обаче.. Първо Ани реши, да направи нещо, с което да разнообрази деня. 

1) Обу си дънките наопаки

2) Сложи си само една обица

3) Реши да бъде мила с всички *в стил толкова мила, че в очите на мнителните хора около нея, това да граничи по всички параграфи с тролене..

И така Ани излезе, с "обратните си дънки", едната висяща обица и голяма усмивка. ..

Срещна първо Ади, на която каза, че този гланц прави устните и невероятни (Ади беше без гланд), после Лили, на която каза, че тази спирала подчетава миглите и по страхотен начин (Лили беше без спирала), накрая срещна Станчо, на който каза, че се избръснал толкова добре, че кожата му изглежда страхотно (Станчо още нямаше брада, въпреки че беше на 23). 

Дали Ади, Лили и Станчо бяха поласкани от комплиментите на Ани?! Всъщност не - и тримата се почувстваха изтролени. А дали Ани е имала за цел да изтроли Ади, Лили и Станчо? Всъщност не - просто отбеляза най-симпатичното, което видя във всеки от тях, нещо забележително, което и направи впечатление и и хареса. Освен това Ани беше забравила нещо вкъщи... очилата си ;)

Извод: Беше си ден като ден, макар Ани да беше обула своите дънки на опаки, да имаше само една обица и голяма мила усмивка, хората първо се вглеждаха във фактите, които биха могли да ги засегнат, после се чувстваха измамени, а накрая може би някой друг ден биха били щастливи, че някой е видял нещо хубаво у тях, макар този някой да е бил без очила, може би е бил прав. 

Бръм Точка

ПП - Принцески усмивки и честит "Ден на шегата"