"Усмихвателят" (Една история за Тричко Креатичко и не само)

Беше петък, като всеки път по това време, пети пореден ден от седмицата (освен ако някой няма особени възгледи и не предпочита някаква своя подредба, която да разбърка иначе общоприетото мнение). Ден в който някои хора се радват, че следва време за почивка, други се радват, че следва време за построяване на нова писта и тестване на миниатюрни колички с дистанционно управление, трети се радват, че следва ден за излет в планината, четвърти се радват за нещо тяхно си, а пети хич не се радват.

В този почти обичаен петък на Тричко Креатичко му хрумна нова блестяща идея. До скоро той работеше по изобретение наречено "обезмирисител". Тричко често ползваше услугите на градския транспорт, а носът му беше станал не просто чувствителен на тема аромати, носът му усещаше всичко. Затова той заряза предния си "експеримент - гъделичкиращ главочесател" и се зае с обезмирисителя. Идеята беше простичка - едно жълто-зелено-лилавеникаво нещо със странна дъгообразна форма сканираше ароматите на околните, насочваше се (разбира се със звукова сигнализация) към източниците на неприятни миризми, издаваше звуци подобни на котка в размножителен период в комбинация с темпераментен шофьор на голф, след което започваше да пръска "мирисопричинителя" с благовония, създавайки малък, пухкав лилавеникаво-цикламен облак около въпросния субект. Ефектът беше поразителен - всичко започваше да ухае страхотно. Имаше обаче един малък проблем... или два.. Първо всички се слисваха от ставащото сякаш са видяли извънземен а не просто някакъв си изобретател с абсолютно нормална и крайно не шантава джаджа, която прави странни неща. Второ по някаква причина "мирисопричинителите" не рядко се оказваха доста повече от един и по още по неразбираема причина се засягаха от случващото им се.. Последствията не бяха чак крайно неприятни за Тричко, но след 12-тото влизане в болница причинено от "Комоцио" на г-н Креатичко някак му писна, въпреки че беше лято, беше миризливо и всъщност всичко това беше за доброто на обществото, което обаче явно не можеше да приеме невероятната идея на изобретателя.. 

Та след злополучните опити да направи света едно по-приятно място за дишане от гледна точка на гъделичкането в носа, пътувайки в един изключително разбит автобус Тричко се загледа в околните.. Беше стигнал до извода, че явно трябва да приеме хората такива, каквито са, т.е. да ги остави да си миришат на воля. С гримасите им обаче, той не можеше да се примири... 77,34% от всички присъстващи в машината на времето (разбирайки машина, която връща времето назад, но не с прекалено много) или иначе казано автобус 120 изглеждаха сломени или поне тъжни, или "някакви никакви".. И (да се върнем в началото) на Тричко му хрумна нова блестяща идея.. а именно да изобрети "Усмихвателя" т.е.един вид нова "джаджа", която да усмихва хората. Тъй като ни е насадено, че усмивките за жълти, Тричко се впусна в търсене на нещо, жълто.. Започна се с плановете, чертежите, сметките, математическите формули, логическите ребуси, малко судоку (за разпускане в почивките), малко повече хапване на шоколадови яйца (не за друго, а защото "черупките на играчките" бяха важна част от техническите параметри на "усмихвателя" и в крайна сметка след много "Та даааам" и опити за проработване, "усмихвателят" най-после беше готов. 

Какво представляваше той и как действаше?! Една голяма жълта подложка (като дъска на скейтборд и всъщност не като, а именно) която против всякакви закони на физиката можеше да се "сгъне до степен "Какво е това малкото нещо?!", върху която имаше цяла поредица жълто-оранжеви яйчица (черупките от киндер играчките), всяка от която ти се усмихваше, в момента в който я посочиш и отваряйки се ти показва точно, това което искаш да видиш. Иначе казано, в момент, в който някой крайно се нуждае да му се случи нещо хубаво и Тричко Креатичко и "усмихвателят" са наблизо от отварянето на едно мъничко, мъничко яйчице в съзнанието на човекът имащ нужда от усмивка, се отваря една клапа, задвижена с много мъка от едни малки същества, които въртят един голям червен кран, от който се изсипва цяло море от положителни мисли, хубави спомени, аромат на захарен памук и усещането за спокойствие, след като бурята е отминала. И така.. след многото опити да помогне на хората, Тричко най-после изобрети най-гениалното си творение. Не че всички приемаха на сериозно идеята му, сума ти хора го подминаваха, дори неподозирайки, какво пропускат.. Но пък тези, които се докоснеха до "усмихвателя" започваха да сияят както може да сияе само човек усещаш Слънцето в себе си..  

П.П. Усмивки от Принцесата 

Три закона за... част 1

Три закона за пералнята: 

1: Ако нещо ще пада при вадене на дрехите, то обезателно ще е бельо.. или нещо бяло.

2: Веднъж на няколко пранета мистериозно изчезва по един чорап.. не го търсете - безсмислено е!

3:  Ако вашата пералня танцува из кухнята по време на центрофуга не я спирайте - животът е кратък, танцувайте с нея!

Три закона за принтера: 

1:  Ако хартията свършва твърде бързо не търсете вината в принтера, а в себе си (или по-добре в колегите - звучи по-удобно). 

2: Ако наближава времето за смяна на тонера,  извадете касетата и друсайте възможно най-силно - гладният принтер няма да ви даде последните си капки мастило без бой.. 

3: Ако трябва да изпечатите множество листа, а принтерът забие и захапе лист в най-неподходящия момент от претоварване, бъдете неучтиви - разглобете го безмилостно и рестартирайте, колкото и да се тюхка, че е преуморен.. 

Три закона за клавиатурата: 

1: Почиствайте клавиатурата си, дори да не гледате копчетата докато пишете или пък да са тотално изтрити, не е лошо да се вижда, че това е клавиатура, а не древен, но огромен омазан бивш калкулатор в едновремешен завод за вафли ;) 

2: Не става само с ядене, трябва и акъл.. Храненето е важно, за да продължават да съществуват всички малки приятелчета в клавиатурния свят, та.. хранете клавиатурите си редовно.. току виж някой ден ви проговорят ;)

3: Клавиатурата е като нова галактика за всички животинки и им открива тайните си, затова не се чудете какви са тези short cut-и, които котката ви е открила докато спокойно преминава по клавиатурата - котката ви не е гений, просто клавиатурите харесват котки ;) 

Жив е той, жив е там.. след ваденето на зъб..

Жив е той жив е там на стола,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока във венец рана,
юнак във младост и сила мъжка

На една страна захвърлил тампони
на друга салфетка на две смачкана
очи тъмнеят, глава се люшна
уста проклина цяла зъболекарска гилдия

Лежи юнакът а на бюрото
мониторът спира, сърдито се гаси
досадна муха пее нейде из офис полето
и кръвта още по-силно тече


Зъбовадене настана... Пейте, интернет роби,
тез тъжни песни! Запали се ти мониторе,
в таз офисна робска земя! Ще да оцелее тоз момък
и без зъб... Но млъкни, сърце!

Тоз зъб, който падне в бой за свобода,
той прави място на другите зъби
та него спираме да жалим,
той за добро е отишъл

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее –
Време за бира и за зъбова песен..

Лео (обновена)

Този мъничък и въз сладък пух се луташе сам в големия свят без никой, който да се погрижи за него. Сега е моментът да му намерим дом, тъй като в моето кралство, както повечето от вас знаят има един котарак, който вече властва и който никак не се погажда с Лео. Налага се спешно да намеря ново кралство на Лео, колкото и да не ми се иска. Страхотно би било да го вземе някой, който има двор, където дребният да тича и да си играе.

Всъщност той е много очарователно, умно и симпатично кутре. На около 2 месеца е, беше крайно недохранен, помита храната като мъничък ураган. Обезпаразитен е вътрешно и външно. Много е игрив, сладък и обичлив, но няма как да го задържа, затова МОЛЯ, помогнете да намерим дом на Лео! Ако някой го иска може да ми пише на renita.kostadinova@gmail.com или да ми се обади: 0896 897 811 

Кръстихме го Лео по 2 причини, първо Леонардо, като Леонардо да Винчи, защото крайчето на опашката му е беличко и прилича на четка 

и второ на понеже е голям поспаланко - явно доста време не беше спал добре и това породи асоциацията с филма Inception, в който имаше сънища в сънища в сънищата.. 

Моля споделете, за да може възможно най-много хора да видят Лео, неговият стопанин  е някъде там и също го търси. 

(ОБНОВЕНА)

След като един добър чичко взе Лео и го гледа в къща с двор в Любимец и ми изпраща снимки, за да следя прогресът на Лео, споделям  с вас:

"Имам си и ново приятелче, с което да се гушкам":)

Днес (24.06) забелязваме, че малкият, вече не е особено малък :) Лео расте и вече не е паленце, а си мяза на куче :) >>>

Ще споделям и нови снимки, за да му се радваме заедно, все пак той е едно от добрите дела, за които ще се радвам вечно :)

Великден

 Христос Воскресе! 

Честито Възкресение Христово! В този прекрасен, слънчев ден в Очарователното Кралство честваме един чудесен празник. Тревата е зелена, небето е синьо, подухва лек ветрец за разхлада и е едно такова вълшебно и спокойно.

Пожелавам ви да бъдете здрави, да се вглеждате повече в себе си и околните, да се възхищавате и впечатлявате, да обръщате внимание на малките неща, защото те съставят големите картини и да си позволите да обичате и да бъдете обичани! 

Усмивка от моят козунак :) 

Усмихвачите и GIDO

В една зелена, зелена местност, сред девет планини в дванадесета се намира една вълшебна работилничка.. за обувки. Преди няколко години в кралството ни се заселиха едни много, ама много сръчни майстори на обувки и мисля, че е редно да насоча вниманието ви към тях и тяхното късче вълшебсто...

Легендата разказва за едни симпатични малки човечета - почти като обикновените човеци, но някак по-ситни и по-усмихнати. Та тези малки човечета били тайни членове на още по-тайното братство на "усмихвачите". В тайното братство членуват и още знайни и незнайни люде от нашето кралство, с които ще ви запозная в последствие. Те са най-разни чаровници, занимаващи се с какво ли не - обущарство, сладкарство, ветеринарство и още, и още. Общото помежду им е, че основната цел в живота на всички членове на братството е да получават и раздават усмивки, та от там и "усмихвачите". Та да се върнем към обущарите на GIDO >>> http://obuvkigido.com/. Техният лидер, на име GIDO бил една идея по-висок, една идея червенокос, а страхотни трапчинки добавяли финален щрих към заразната му усмивка. Още от малък GIDO бил голям усмихвач - постоянно раздавал и получавал усмивки. Като поотраснал започнал да помага на един въз старичък майстор на обувки, който му предал тайните на занаята. Така GIDO започнал да прави обувки, в които влагал толкова желание и старание, че когато ги обуят, хората да усетят емоцията, както като те поръсят с прашец за добро настроение. Освен че носят страхотен заряд обувките на GIDO са и изключително качествени и направени от чудесни материали и след като лично се възползвах от услугите на GIDO искам да ви ги представя... та вижте ги, макар симпатичните малки човечета да са скрити някъде зад GIDO, това, на което всички можете да се насладите е тук>>> 

https://www.facebook.com/gidoshoes

В работилничката на GIDO се опитват всячески да ви зарадват, ето защо тези дни преди Великден, те са приготвили още една изненада за вас - Facebook игра, в която абсолютно всеки печели ваучер за намаление със стойност от 5 до 150 лв. 

За да играете, кликнете тук!

Какво по-хубаво от това, да вземеш нещо чудесно, при това на добра цена, освен може би да си намериш куфарче с пари на улицата, нооо там положението е много сложно, защото после може да ви преследват черни джипове или дракони.. или еднорози.. Отплеснах се, представям ви GIDO и моите прекрасни летни ботушки, които си взех от тях.

***Ако бях радио предаване вероятно щях да започна с "в предаването е използвано продуктово позициониране", но уви не съм :P

ПП- Мисля да ви спретна цяла рубрика "усмихвачите", защото има хора, които заслужават да бъдат похвалени, очаквайте моите положителни впечатления :)

ПП2 - Усмихвам ви се много, така принцеската иии ви прегръщам.

Петъчна усмивка

Навън най-после е прекрасно, споделям ви ей така петъчно нещо мое, което се надявам да ви подейства добре на усмивките >>> 

*(кликнете на изображението за по-голям размер) 

ПП - Тъй като усмивката е нещо прекрасно се надявам да имате много поводи да я използвате възможно най-често :)