сряда, 21 март 2018 г.

Течен шоколад



Уникално вкусно - това е съчетанието, което описва най-добре този невероятен крем от лещници забъркан с какао и любов :) 


За да го опитате и вие е нужно следното: 

⋆ 200 гр. печени лещници
⋆ 100 гр. фурми (ако обичате по-сладичко може и повече, аз сложих 15
⋆ 60   гр. кокосово масло
⋆ 1 чаена чаша хладка вода
⋆ 4-5 пълни с.л. какао
⋆ какаови зърна (моите са ситни и сложих 2 с.л.) 
⋆ ванилия на вкус (аз сложих 3 пакетчета)





Приготовление:

Ако лешниците не са печени, ги опечете и оставете да изстинат, махнете костилките на фурмите. 


Изсипете всичко в блендер и.. разбийте до желаната консистенция. 






После вземете една малка лъжица (защото с голяма ще свърши твърде бързо) и опитайте.. ммм <3

понеделник, 26 февруари 2018 г.

БЛВ - Забъркано с любов

В рубриката БЛВ (или Бързо Лесно Вкусно) днес представям една страхотна "Бърканица" <3

Необходими продукти:
1 тиквичка

1 чушка
чери домати
пресен лук 
копър
кашкавал 4-5 яйца

Нарязваме всички зеленчуци на дребно

кашкавалът на едро 
и разбъркваме като заливаме с разбърканите яйца

Печем на умерена фурна до готовност и хапваме с апетит <3 




понеделник, 19 февруари 2018 г.

Вълшебно вкусни домашни бонбони


Последното вълшебство, което се случва из кралството е във вид на бонбони <3

Срещат се в два варианта, а всеки с фантазия може да направи още колкото си пожелае.

Продукти:

За основата:
400 гр. пълномаслена извара (Аз ползвах Олимпус)
40 гр. кокосово масло
20 фурми (Може да ползвате мед или друг подсладител, който харесвате)
ядки на  вкус (ползвах орехи между 50 и 100 гр. може да ползвате лешници или каквото друго харесвате)
ванилия

За овалване:
Какао или Кокосови стъгротини

Начин на приготвяне:

Накиснете фурмите (в случай, че изберете тях за подсладител) за около половин час, за да може лесно да ги обелите.




 Когато са готови ги почистете и махнете костилките.



Сложете всички съставки за основата в кухненски робот (или нещо подобно, каквото ползвате).

Разбиваме до получване на хомогенна смес, която оставяме за около половин час в хладилника, за да стегне (или 10 минути в камерата).



После правим малки бонбони, които овалваме в каквото ни харесва. За да са подходящи и за деца, може да ползвате кокосови стърготини или Рожково брашно.


Ако пък искате вие да се поглезите, какаото е чудесен вариант.



Приятен апетит <3


неделя, 16 октомври 2016 г.

Неделна мега лесна, приказна баница..

В кралство настъпиха много тихи дни. Слагам край на тишината с.. една рецепта за баница. По идея всяка порядъчна жена в неделя готвела тестЯно.. Така както дълг на всеки поданик на кралството е, да се къпе в неделя (всъщност в това кралство е препоръчително къпането поне по веднъж на ден, но това е друга тема, която няма да подхващам сега, за да се концентрирам над идеята за баница).. Та да преминем към рецептата :) 




Необходими вълшебни съставки: 

★ 1 пакет кори за баница
★ 400 гр. сирене
★ 5 яйца 
★ 1 чаена чаша газирана вода
★ 1 кофичка кисело мляко
★ 40-50 гр. масло
★ сол 
★ олио за намазване на тавата
★ щипка любов, за да стане вълшебството

Как да забъркаме магията: 

0. Пускаме печката да загрява до 180 градуса. 
1. Надробяваме сиренето на дребно.
2. Преброяваме корите и ги разделяме на две (ако са 12 на 2 по 6, както беше в моя случай). Отделяме 2 кори и ги наръсваме със сирене, след това слагаме следващи 2 кори и наръсваме и тях със сирене, а после и следващите. Като стигнем половината на пакета с кори, завиваме на руло. Правим същото и с другата половина кори (ръсим сирене на всеки две кори), след което нарязваме двете "рула" през 3-4 см. Получават се нещо като розички. 



3. Чупим яйцата и ги разбиваме. Към тях прибавяме газираната вода, киселото мляко и солта. Разбъкваме всичко до хомогенна смес. 



4. Намазваме тавата с олио. 
5. Редим розичките и ги заливаме със сместа от точка 3. 
6. Отгоре добавяме маслото, нарязано на кубчета, разпределяме равномерно и поръсваме със щипката любов.
7. Печем на 180 градуса до златисто.



8. Наслаждаваме се на аромата и..
9. Лакомо нападаме въпросното чудо на чудесата.. така де.. баница на баниците ;) 


вторник, 15 септември 2015 г.

Тя беше мечта..


Чувстваше се малка, сама и тъжна.. не малка на възраст, нито на размер.. а малка в същността си.. 

Изгуби се по разни пътеки, които уж водеха към нещо красиво.. а всъщност я отведоха в дълбините на една гора, от която нямаше лесен изход..а може би изобщо нямаше изход.. Но пък беше обградена от дървета, а дърветата ѝ носеха спокойствие.. 

Когато тя пристъпи в гората, очакваше там да намери това, за което винаги беше мечтала.. Често в сънищата си тя навестяваше вълшебната гора, това беше мястото, на което мечтите се превръщат в реалност. Когато по неописуемо сложен начин тя най-после стигна там се замисли за момент, дали да влезе в гората.. Винаги съществува риск мечтите да се окажат по-хубави от реалността.. а тя не искаше да се разочарова и не искаше да се откаже от мечтите си.. поколеба се.. мина миг, а може би мигът беше цяла вечност, след което плахо пристъпи в гората.. 


Беше тихо, красиво и сякаш всичко излъчваше спокойствие.. а междувременно нещо в нея се вълнуваше все по-силно, сякаш за да поддържа баланса.. С всяка крачка тя навлизаше все по-навътре в гората.. и малко по малко страхът започна да се намъква в мислите ѝ.. сякаш някой или нещо я наблюдаваше и не ѝ позволяваше да се наслади на магията на това невероятно място.. тя не беше сигурна към какво върви.. след колебанието си каза "сега или никога" и пое по пътеката без да знае нито къде ще я отведе, нито дали ще си тръгне някога от тази вълшебна гора, но знаеше едно.. каквото и да станеше в живота ѝ, тя никога нямаше да бъде същата.. 


Свечеряваше се.. а с това тревогата в нея растеше.. усещаше все по-силно всеки удар на сърцето си.. Тя се разкайваше все повече, че не се е разколебала и не е останала извън гората.. Вървеше вече от часове, а сякаш бяха седмици, дори месеци.. Очите ѝ се напълниха със сълзи, а когато Луната и звездите осветиха пътя ѝ, всяка сълза заприлича на малък скъпоценен камък, който падаше по пътеката и проблясваше в нощта. Тя вървеше тихо и плачеше, а след нея оставаха едва забележимото сияние на нейната душа и малките бляскави камъчета, в които се превръщаха сълзите ѝ.. С всяка сълза тя сякаш ставаше по-лека и по-несигурна.. Докато в един миг.. като по сигнал край нея затанцуваха безброй светулки... тя се потопи в момента, магията му сякаш я завладя.. Седна, въздъхна, а после дълбоко си пое въздух.. и си позволи да се почувства като себе си отново... тя беше мечта.. 


След много, много време едно друго момиче тръгна по същата тази пътека, в същата тази гора.. видя сиянието и малките блестящи камъчета по пътя... и не спря да върви.. докато не стигна до светулките.. 


понеделник, 6 април 2015 г.

С ухание на момини сълзи..


 Беше сиво, мрачно, студено и от небето падаше нещо като мокър сняг. Улиците (или подобието, което минаваше за улици по тези географски ширини) бяхa посипани с все още бял сняг, под който се криеха ледени локви. Всичко изглеждаше тъжно и някак смръщено. Беше сложно да се определи, кой беше сезонът, защото календарът казваше, че вече е пролет, но пък времето упорито отказваше да го приеме и се държеше сякаш още е зима.

Свечеряваше се и тъмни облаци покриваха и без това сивото небе. Слънцето цял ден бе опитвало да си проправи път безуспешно и се оттегляше към хоризонта, без да прави особено впечатление, скрито зад облаците.

В една къщичка в притихналото вече село привидно не се случваше нищо.. Ан седеше до камината и слушаше, как изгарящите дървета припукват и създават усещане за уют.. В ръцете ѝ лежеше пухкаво коте на име Томи, а до крака ѝ кротко седеше вярната ѝ приятелка Бети, която я гледаше с тъжните си влажни очи и от време на време близваше ръката ѝ в знак на признателност. Ан вече не беше малко момиче.. но мечтаеше сякаш е.. смело, безразсъдно и без страх.. през цялото време тя не беше сигурна дали светът е такъв, какъвто си го представя.. защото всъщност Ан не беше поглеждала света със собствените си очи от много, много време.. Томи и Бети бяха неотлъчно до нея откакто се помнеше.. само те знаеха, че Ан плаче всяка нощ.. само те знаеха, какво е в душата ѝ.. За останалите хора Ан беше ведро и силно младо момиче, което се справя по невероятен начин с иначе не лекия си живот. Когато беше на 8, Ан беше останала сираче, а в същата тъмна, страшна и неописуемо ужасна нощ.. Ан беше загубила способността си да вижда, но пък беше оцеляла..

На вратата се почука.. и Ан се запъти да отвори.. На прага ѝ седеше парцалива жена с тъжни очи, премръзнала и уморена, молеща да се постопли за малко. Без да се замисля, Ан покани жената да влезе и да пренощува при нея. Попита я за името ѝ и какво прави толкова късно навън. Жената ѝ разказа, че се казва Вяра и е скитница, която обикаля света, в търсене на себе си. На свой ред Ан ѝ разказа за своя живот, че живее кротко и щастливо в своята къщичка и е обградена от приятели, които ѝ помагат за всичко. Каза, че не се оплаква от нищо и че си мечтае някой ден отново да може да вижда, ей така за да свери своят имагинерен свят и реалността. Всъщност Ан имаше чудесно чувство за хумор и не беше забравила, как да се усмихва. Усмихваше се на всяко малко нещо и ценеше всяко малко нещо, което ѝ се случваше..


Гостенката се оказа много приятен събеседник. Ан я нагости, с каквото имаше, поприказваха си, Вяра ѝ разказа много невероятни истории събрани по време на нейното пътуване. Времето летеше и часовникът удари полунощ. Ан сложи гостенката да спи, в нейното легло, седна отново до камината.. и заплака.. както правеше всяка нощ.. Сълзите и се ронеха като малки капчици роса.. една подир друга се търкулваха по бузите ѝ и рисуваха мокри вадички по хубавото ѝ лице..

На сутринта, когато слънцето се показа бодро иззад хълма и цялото селце се събуди, градина на Ан беше покрита с цветя... Безброй момини сълзи надничаха от всички краища и разнасяха ухание на пролет, а от зимата нямаше и следа..

Ан отвори сънено очи... и всъщност за първи път от много, много години Ан видя своята къща.. Първо видя спящия на нея Томи, после съзря изненадания поглед на Бети.. а после погледна към догарящите въглени в камината.. Сърцето ѝ заблъска сякаш ще изскочи.. главата ѝ се замая.. Объркана Ан тръгна несигурна към стаята, където вечерта остави своята гостенка.. На леглото намери една момина сълза и бележка: "Когато човек умее да чака, не губи вяра и от сърце желае нещо, рано или късно то се случва..
ПП - Благодаря ти, че си запазила вярата си и доброто си сърце"

Така се случи чудо... Дали беше от Вяра.. или просто моментът беше дошъл.. не знам.. но това, което няма да забравя е, че от този ден нататък, без значение, какъв сезон е, цялата градина на Ан завинаги беше обсипана с момини сълзи и уханието им покриваше къщата ѝ като вълшебен похлупак.. А Ан изживяваше мечтите си, но никога не пропускаше ден без да полее всяка момина сълза в градината си.. (освен, в дните, в които валеше).. и не спираше да се усмихва сред уханието..

А пък мрачните дни.. всъщност бяха богатство.. защото ако човек се научи, може да се радва на дъжда, ако не успее.. поне оставаше да ги ползва като база за сравнение, за да бъдат слънчевите дни, още по-красиви..


вторник, 24 февруари 2015 г.

Twitter vs. Вторник vol 4.



Нямало еднорози защото Ной се объркал и качил два мъжки .реклама

Един Алфа Ромео и една Бета Жулиета влезли в един Омега бар ...

Запомнете! Вие не надебелявате, вие се разпространявате! ;)

Бисквитите, които излизат счупени от пакета, имат 0 калори



Да си чорап е много самотно начинание

Начи, ако разбера кой е парфюмът в нашата стая, към който шефът е алергичен, веднага ше си взема такъв! Няма значение дали е мъжки или не!

С едно от джуджетата от "Властелина на пръстените" си приличаме, не обичаме зелена храна

Отвън се чува котешкият звук на любовта...



Сладкото замествало секса.... Е чак толкова сладко не моа изям.

Нaстоявaм гледaнето нa реклaми дa ми се зaчете зa трудов стaж!

Две неща са безсмъртни в тази държава: Българската злоба и Дързост и Красота.

- Тате, къде са Алпите?

- Не знам, бе тате, майка ти подрежда!