четвъртък, 19 юли 2018 г.

Списък с нещата, които искам да направя в живота си


1. Да се влюбя 
2. Да се посветя на нещо, което обичам 
3. Да летя с парапланер
4. Да яздя кон
5. Да помогна на някой човек 
6. Да имам куче
7. Да имам поне едно дете
8. Да спася улично животинче
9. Да изпия сама бутилка вино
10. Да танцувам докато мога да си седя на краката
11. Да посрещна изгрева на морския бряг
12. Да преспя в палатка
13. Да извървя Ком-Емине
14. Да стигна с колело някъде далеч
15. Да снимам млечния път
16. Да спя под звездите
17. Да скоча с парашут
18. Да работя в организация, която помага на хората
19. Да направя нещо обществено значимо
20. Да посетя Венеция
21. Да се науча да плувам
22. Да си водя дневник22. Да изпратя писмо в бутилка
23. Да имам своя кола
24. Да засадя дърво
25. Да бъда на концерт на Металика
26. Да участвам в бой с храна
27. Да направя сама красива торта
28. Да отида в Испания
29. Да опитам индийска храна
30. Да отида на курс по маникюр
31. Да спася живот
32. Да гледам раждане на нов живот
33. Да снимам северното сияние
34. Да летя с хеликоптер
35. Да имам собствен бизнес
36. Да правя шпагат отново
37. Да напиша разказ/ книга, която да стане известна
38. Да участвам във вечер с огън и песни на морския бряг
39. Да посетя Исландия
40. Да снимам новородено
41. Да изкача Мусала
42. Да си направя татуировка
43. Да си направя пиърсинг

44. Да бъда на концерт на Ed Sheeran
45. Да снимам падащи звезди

46. Да посетя някой от огромните аквариуми и да снимам медузи там
47. Да превърна някоя своя мечта в реалност

48. Да прегърна непознат
49. Да карам поне един човек да се усмихне за поне месец
50. Да се почувствам в хармония със себе си и света
51. Да имам някой от мечтаните обективи
52. Да посетя някой плаж, за който мечтая
52. Да посетя "романтичния път" в Германия
53. Да посетя Плитвичките езера
54. Да отида на концерт на Coldplay
55. Да мързелувам цял ден просто ей така
56. Да пропусна работа без безкрайно уважителна причина
57. Да сменя цвета на косата си
58. Да обуя обувки на висок ток
59. Да се усмихна на някой на улицата
60. Да науча поне един чужд език

61. Да посетя курс по портретна фотография
62. Да бъда учител за някой
63. Да бъда истински добър приятел
64. Да бъда кръстница
65. Да бъда в страхотна форма
66. Да се кача на дърво
67. Да измисля собствена рецепта за нещо
68. Да имам свой website
69. Да имам свой блог
70. Да изляза на сцена пред публика
71. Да гледам филм в морско кино

72. Да снимам концерт
73. Да науча латино танц
74. Да защитя някой онеправдан

75. Да вкарам черната топка на билярд от първия път, в правилния момент
76. Да прочета 100 книги
77. Да напиша писмо до бъдещото си аз
78. Да отида на курс по грим
79. Да издържа цял църковен пост
80. Да се науча да бъда смирена и търпелива
81. Да обсипвам околните с обич
82. Да не спирам да вярвам в доброто

83. Да отгледам и възпитам деца, които да станат добри хора
84. Да отворя сама бутилка вино
85. Да изживея страхотен оргазъм
86. Да шофирам наистина бързо
87. Да летя със самолет
88. Да плавам с яхта
89. Да отида на някое много яко парти
90. Да направя страхотна баница
91. Да напиша стихотворение
92. Да публикуват моя творба
93. Да спечеля фотоконкурс
94. Да се извиня на някого за нещо минало
95. Да си пея в колата без значение дали прозорците са отворени

96. Да си направя фотосесия с грим и прическа
97. Да прекарам цял ден в гората
98. Да имам своя любима пътека
99. Да се разходя в мъглата
100. Да омеся питка
101. Да родя
102. Да успея да кърмя
103. Да имам приятел, за който съм наистина ценна
104. Да доверя на някого много съкровена тайна

105. Да снимам Карловия мост по изгрев
106. Да отида на СПА
107. Да целуна някого неочаквано
108. Да опитам пица в Италия
109. Да опитам наистина скъпо вино
110. Да опитам суши
111. Да опитам френски макарон

112. Да опитам истински швейцарски шоколад
113. Да целуна момиче

114. Да бъда най-отпред на някой концерт
115. Да науча няколко израза на латински
116. Да направя торта дъга
117. Да си върна изгубено приятелство
118. Да посетя Санторини
119. Да отида на остров
120. Да се разходя по брега на океана
121. Да стрелям с пистолет
122. Да целуна някой под дъжда
123. Да снимам дъга
124. Да отгледам кактус
125. Да се разходя под дъжда и да му се насладя
126. Да гледам слънчево затъмнение
127. Да си боядисам косата розова
128. Да помогна на възрастен човек
129. Да упътя някой в грешна посока

130. Да прекарам цял месец на морето
131. Да открия четирилистна детелина
132. Да стана майка

133. Да се науча да свиря на китара
134. Някой да ми посвети песен/ разказ
135. Да поздравя някой по радиото/ телевизията

136. Да си изпечатя огромен албум със снимки
137. Да имам своя изложба
138. Да участвам в обществено значим проект

139. Да имам свое фотостудио
140. Да участвам в готварски курс
141. Да се заговоря с някой непознат

142. Да даря косата си
143. Да открия любовта на живота си

144. Да си оплета сама шал
145. Да посетя Англия
146. Да посетя Neist Point - Isle of Sky
147. Да посетя Ирландия
148. Да пия истинско шотландско уиски в Шотландия
149. Да завърша университет
150. Да имам свои последователи
151. Да има хора, които се възхищават от работата ми

152. Да науча класически танц
153. Да сваля над 10 кг.
154. Да се чувствам у дома
155. Да боядисам стени с латекс

156. Да хвана някой last minute полет за където може
157. Да се науча да карам колело
158. Да опитам паста в Италия

159. Да полетя с балон
160. Да се видя по телевизията

161. Да си правя снимка всеки ден в продължение на месец
162. Да си направя снимки във фото будка
163. Да рисувам с пръсти
164. Да нарисувам наистина красива картина, която да окача
165. Да науча нов език

166. Да стана известен фотограф
167. Да пея в караоке бар
168. Да се науча да шофирам

169. Да държа реч
170. Да пътувам сама до някъде
171. Да имам свои спестявания

172. Да направя своя лампа облак
173. Да се науча да медитирам
174. Да слушам една и съща песен за часове/ дни
175. Да направя снежен човек 

176. Да бъда доброволец
177. Да поживея на село поне 2 седмици

178. Да прекарам месец без интернет
179. Да погаля новоизлюпено патенце
180. Да помогна на животно при раждане 
181. Да се науча да се храня с клечки
182. Да заведа майка си на спа
183. Да отида на кино сама
184. Да карам скутер
185. Да спра да отлагам това, което наистина искам
186. Да имам своя пандора гривна
187. Да направя видеоклип

188. Да направя камъни чудовища
189. Да имам цветен и красив instagram account

190. Да бъда отново в Explore на flickr
191. Да отида на курс по самозащита
192. Да се науча да свиря с пръсти в уста
193. Да се събудя в стая с гледка директно към изгрева на море
194. Да си взема изпит, на който са ме скъсали
195. Да полея изпит предварително

196. Да изгледам отново всички филми за Хари Потър
197. Да науча езика на жестовете
198. Да имам свой фотоапарат

199. Да изкарам цял ден на плажа - от изгрев до след залез слънце
200. Да сготвя с подправки, които съм отгледала сама
201. Да посетя Рилските езера
202. Да посетя Крушунските водопади
203. Да посетя Белоградчишките скали
205. Да бъда кума

сряда, 21 март 2018 г.

Течен шоколад



Уникално вкусно - това е съчетанието, което описва най-добре този невероятен крем от лещници забъркан с какао и любов :) 


За да го опитате и вие е нужно следното: 

⋆ 200 гр. печени лещници
⋆ 100 гр. фурми (ако обичате по-сладичко може и повече, аз сложих 15
⋆ 60   гр. кокосово масло
⋆ 1 чаена чаша хладка вода
⋆ 4-5 пълни с.л. какао
⋆ какаови зърна (моите са ситни и сложих 2 с.л.) 
⋆ ванилия на вкус (аз сложих 3 пакетчета)





Приготовление:

Ако лешниците не са печени, ги опечете и оставете да изстинат, махнете костилките на фурмите. 


Изсипете всичко в блендер и.. разбийте до желаната консистенция. 






После вземете една малка лъжица (защото с голяма ще свърши твърде бързо) и опитайте.. ммм <3

понеделник, 26 февруари 2018 г.

БЛВ - Забъркано с любов

В рубриката БЛВ (или Бързо Лесно Вкусно) днес представям една страхотна "Бърканица" <3

Необходими продукти:
1 тиквичка

1 чушка
чери домати
пресен лук 
копър
кашкавал 4-5 яйца

Нарязваме всички зеленчуци на дребно

кашкавалът на едро 
и разбъркваме като заливаме с разбърканите яйца

Печем на умерена фурна до готовност и хапваме с апетит <3 




понеделник, 19 февруари 2018 г.

Вълшебно вкусни домашни бонбони


Последното вълшебство, което се случва из кралството е във вид на бонбони <3

Срещат се в два варианта, а всеки с фантазия може да направи още колкото си пожелае.

Продукти:

За основата:
400 гр. пълномаслена извара (Аз ползвах Олимпус)
40 гр. кокосово масло
20 фурми (Може да ползвате мед или друг подсладител, който харесвате)
ядки на  вкус (ползвах орехи между 50 и 100 гр. може да ползвате лешници или каквото друго харесвате)
ванилия

За овалване:
Какао или Кокосови стъгротини

Начин на приготвяне:

Накиснете фурмите (в случай, че изберете тях за подсладител) за около половин час, за да може лесно да ги обелите.




 Когато са готови ги почистете и махнете костилките.



Сложете всички съставки за основата в кухненски робот (или нещо подобно, каквото ползвате).

Разбиваме до получване на хомогенна смес, която оставяме за около половин час в хладилника, за да стегне (или 10 минути в камерата).



После правим малки бонбони, които овалваме в каквото ни харесва. За да са подходящи и за деца, може да ползвате кокосови стърготини или Рожково брашно.


Ако пък искате вие да се поглезите, какаото е чудесен вариант.



Приятен апетит <3


неделя, 16 октомври 2016 г.

Неделна мега лесна, приказна баница..

В кралство настъпиха много тихи дни. Слагам край на тишината с.. една рецепта за баница. По идея всяка порядъчна жена в неделя готвела тестЯно.. Така както дълг на всеки поданик на кралството е, да се къпе в неделя (всъщност в това кралство е препоръчително къпането поне по веднъж на ден, но това е друга тема, която няма да подхващам сега, за да се концентрирам над идеята за баница).. Та да преминем към рецептата :) 




Необходими вълшебни съставки: 

★ 1 пакет кори за баница
★ 400 гр. сирене
★ 5 яйца 
★ 1 чаена чаша газирана вода
★ 1 кофичка кисело мляко
★ 40-50 гр. масло
★ сол 
★ олио за намазване на тавата
★ щипка любов, за да стане вълшебството

Как да забъркаме магията: 

0. Пускаме печката да загрява до 180 градуса. 
1. Надробяваме сиренето на дребно.
2. Преброяваме корите и ги разделяме на две (ако са 12 на 2 по 6, както беше в моя случай). Отделяме 2 кори и ги наръсваме със сирене, след това слагаме следващи 2 кори и наръсваме и тях със сирене, а после и следващите. Като стигнем половината на пакета с кори, завиваме на руло. Правим същото и с другата половина кори (ръсим сирене на всеки две кори), след което нарязваме двете "рула" през 3-4 см. Получават се нещо като розички. 



3. Чупим яйцата и ги разбиваме. Към тях прибавяме газираната вода, киселото мляко и солта. Разбъкваме всичко до хомогенна смес. 



4. Намазваме тавата с олио. 
5. Редим розичките и ги заливаме със сместа от точка 3. 
6. Отгоре добавяме маслото, нарязано на кубчета, разпределяме равномерно и поръсваме със щипката любов.
7. Печем на 180 градуса до златисто.



8. Наслаждаваме се на аромата и..
9. Лакомо нападаме въпросното чудо на чудесата.. така де.. баница на баниците ;) 


вторник, 15 септември 2015 г.

Тя беше мечта..


Чувстваше се малка, сама и тъжна.. не малка на възраст, нито на размер.. а малка в същността си.. 

Изгуби се по разни пътеки, които уж водеха към нещо красиво.. а всъщност я отведоха в дълбините на една гора, от която нямаше лесен изход..а може би изобщо нямаше изход.. Но пък беше обградена от дървета, а дърветата ѝ носеха спокойствие.. 

Когато тя пристъпи в гората, очакваше там да намери това, за което винаги беше мечтала.. Често в сънищата си тя навестяваше вълшебната гора, това беше мястото, на което мечтите се превръщат в реалност. Когато по неописуемо сложен начин тя най-после стигна там се замисли за момент, дали да влезе в гората.. Винаги съществува риск мечтите да се окажат по-хубави от реалността.. а тя не искаше да се разочарова и не искаше да се откаже от мечтите си.. поколеба се.. мина миг, а може би мигът беше цяла вечност, след което плахо пристъпи в гората.. 


Беше тихо, красиво и сякаш всичко излъчваше спокойствие.. а междувременно нещо в нея се вълнуваше все по-силно, сякаш за да поддържа баланса.. С всяка крачка тя навлизаше все по-навътре в гората.. и малко по малко страхът започна да се намъква в мислите ѝ.. сякаш някой или нещо я наблюдаваше и не ѝ позволяваше да се наслади на магията на това невероятно място.. тя не беше сигурна към какво върви.. след колебанието си каза "сега или никога" и пое по пътеката без да знае нито къде ще я отведе, нито дали ще си тръгне някога от тази вълшебна гора, но знаеше едно.. каквото и да станеше в живота ѝ, тя никога нямаше да бъде същата.. 


Свечеряваше се.. а с това тревогата в нея растеше.. усещаше все по-силно всеки удар на сърцето си.. Тя се разкайваше все повече, че не се е разколебала и не е останала извън гората.. Вървеше вече от часове, а сякаш бяха седмици, дори месеци.. Очите ѝ се напълниха със сълзи, а когато Луната и звездите осветиха пътя ѝ, всяка сълза заприлича на малък скъпоценен камък, който падаше по пътеката и проблясваше в нощта. Тя вървеше тихо и плачеше, а след нея оставаха едва забележимото сияние на нейната душа и малките бляскави камъчета, в които се превръщаха сълзите ѝ.. С всяка сълза тя сякаш ставаше по-лека и по-несигурна.. Докато в един миг.. като по сигнал край нея затанцуваха безброй светулки... тя се потопи в момента, магията му сякаш я завладя.. Седна, въздъхна, а после дълбоко си пое въздух.. и си позволи да се почувства като себе си отново... тя беше мечта.. 


След много, много време едно друго момиче тръгна по същата тази пътека, в същата тази гора.. видя сиянието и малките блестящи камъчета по пътя... и не спря да върви.. докато не стигна до светулките.. 


понеделник, 6 април 2015 г.

С ухание на момини сълзи..


 Беше сиво, мрачно, студено и от небето падаше нещо като мокър сняг. Улиците (или подобието, което минаваше за улици по тези географски ширини) бяхa посипани с все още бял сняг, под който се криеха ледени локви. Всичко изглеждаше тъжно и някак смръщено. Беше сложно да се определи, кой беше сезонът, защото календарът казваше, че вече е пролет, но пък времето упорито отказваше да го приеме и се държеше сякаш още е зима.

Свечеряваше се и тъмни облаци покриваха и без това сивото небе. Слънцето цял ден бе опитвало да си проправи път безуспешно и се оттегляше към хоризонта, без да прави особено впечатление, скрито зад облаците.

В една къщичка в притихналото вече село привидно не се случваше нищо.. Ан седеше до камината и слушаше, как изгарящите дървета припукват и създават усещане за уют.. В ръцете ѝ лежеше пухкаво коте на име Томи, а до крака ѝ кротко седеше вярната ѝ приятелка Бети, която я гледаше с тъжните си влажни очи и от време на време близваше ръката ѝ в знак на признателност. Ан вече не беше малко момиче.. но мечтаеше сякаш е.. смело, безразсъдно и без страх.. през цялото време тя не беше сигурна дали светът е такъв, какъвто си го представя.. защото всъщност Ан не беше поглеждала света със собствените си очи от много, много време.. Томи и Бети бяха неотлъчно до нея откакто се помнеше.. само те знаеха, че Ан плаче всяка нощ.. само те знаеха, какво е в душата ѝ.. За останалите хора Ан беше ведро и силно младо момиче, което се справя по невероятен начин с иначе не лекия си живот. Когато беше на 8, Ан беше останала сираче, а в същата тъмна, страшна и неописуемо ужасна нощ.. Ан беше загубила способността си да вижда, но пък беше оцеляла..

На вратата се почука.. и Ан се запъти да отвори.. На прага ѝ седеше парцалива жена с тъжни очи, премръзнала и уморена, молеща да се постопли за малко. Без да се замисля, Ан покани жената да влезе и да пренощува при нея. Попита я за името ѝ и какво прави толкова късно навън. Жената ѝ разказа, че се казва Вяра и е скитница, която обикаля света, в търсене на себе си. На свой ред Ан ѝ разказа за своя живот, че живее кротко и щастливо в своята къщичка и е обградена от приятели, които ѝ помагат за всичко. Каза, че не се оплаква от нищо и че си мечтае някой ден отново да може да вижда, ей така за да свери своят имагинерен свят и реалността. Всъщност Ан имаше чудесно чувство за хумор и не беше забравила, как да се усмихва. Усмихваше се на всяко малко нещо и ценеше всяко малко нещо, което ѝ се случваше..


Гостенката се оказа много приятен събеседник. Ан я нагости, с каквото имаше, поприказваха си, Вяра ѝ разказа много невероятни истории събрани по време на нейното пътуване. Времето летеше и часовникът удари полунощ. Ан сложи гостенката да спи, в нейното легло, седна отново до камината.. и заплака.. както правеше всяка нощ.. Сълзите и се ронеха като малки капчици роса.. една подир друга се търкулваха по бузите ѝ и рисуваха мокри вадички по хубавото ѝ лице..

На сутринта, когато слънцето се показа бодро иззад хълма и цялото селце се събуди, градина на Ан беше покрита с цветя... Безброй момини сълзи надничаха от всички краища и разнасяха ухание на пролет, а от зимата нямаше и следа..

Ан отвори сънено очи... и всъщност за първи път от много, много години Ан видя своята къща.. Първо видя спящия на нея Томи, после съзря изненадания поглед на Бети.. а после погледна към догарящите въглени в камината.. Сърцето ѝ заблъска сякаш ще изскочи.. главата ѝ се замая.. Объркана Ан тръгна несигурна към стаята, където вечерта остави своята гостенка.. На леглото намери една момина сълза и бележка: "Когато човек умее да чака, не губи вяра и от сърце желае нещо, рано или късно то се случва..
ПП - Благодаря ти, че си запазила вярата си и доброто си сърце"

Така се случи чудо... Дали беше от Вяра.. или просто моментът беше дошъл.. не знам.. но това, което няма да забравя е, че от този ден нататък, без значение, какъв сезон е, цялата градина на Ан завинаги беше обсипана с момини сълзи и уханието им покриваше къщата ѝ като вълшебен похлупак.. А Ан изживяваше мечтите си, но никога не пропускаше ден без да полее всяка момина сълза в градината си.. (освен, в дните, в които валеше).. и не спираше да се усмихва сред уханието..

А пък мрачните дни.. всъщност бяха богатство.. защото ако човек се научи, може да се радва на дъжда, ако не успее.. поне оставаше да ги ползва като база за сравнение, за да бъдат слънчевите дни, още по-красиви..