вторник, 15 септември 2015 г.

Тя беше мечта..


Чувстваше се малка, сама и тъжна.. не малка на възраст, нито на размер.. а малка в същността си.. 

Изгуби се по разни пътеки, които уж водеха към нещо красиво.. а всъщност я отведоха в дълбините на една гора, от която нямаше лесен изход..а може би изобщо нямаше изход.. Но пък беше обградена от дървета, а дърветата ѝ носеха спокойствие.. 

Когато тя пристъпи в гората, очакваше там да намери това, за което винаги беше мечтала.. Често в сънищата си тя навестяваше вълшебната гора, това беше мястото, на което мечтите се превръщат в реалност. Когато по неописуемо сложен начин тя най-после стигна там се замисли за момент, дали да влезе в гората.. Винаги съществува риск мечтите да се окажат по-хубави от реалността.. а тя не искаше да се разочарова и не искаше да се откаже от мечтите си.. поколеба се.. мина миг, а може би мигът беше цяла вечност, след което плахо пристъпи в гората.. 


Беше тихо, красиво и сякаш всичко излъчваше спокойствие.. а междувременно нещо в нея се вълнуваше все по-силно, сякаш за да поддържа баланса.. С всяка крачка тя навлизаше все по-навътре в гората.. и малко по малко страхът започна да се намъква в мислите ѝ.. сякаш някой или нещо я наблюдаваше и не ѝ позволяваше да се наслади на магията на това невероятно място.. тя не беше сигурна към какво върви.. след колебанието си каза "сега или никога" и пое по пътеката без да знае нито къде ще я отведе, нито дали ще си тръгне някога от тази вълшебна гора, но знаеше едно.. каквото и да станеше в живота ѝ, тя никога нямаше да бъде същата.. 


Свечеряваше се.. а с това тревогата в нея растеше.. усещаше все по-силно всеки удар на сърцето си.. Тя се разкайваше все повече, че не се е разколебала и не е останала извън гората.. Вървеше вече от часове, а сякаш бяха седмици, дори месеци.. Очите ѝ се напълниха със сълзи, а когато Луната и звездите осветиха пътя ѝ, всяка сълза заприлича на малък скъпоценен камък, който падаше по пътеката и проблясваше в нощта. Тя вървеше тихо и плачеше, а след нея оставаха едва забележимото сияние на нейната душа и малките бляскави камъчета, в които се превръщаха сълзите ѝ.. С всяка сълза тя сякаш ставаше по-лека и по-несигурна.. Докато в един миг.. като по сигнал край нея затанцуваха безброй светулки... тя се потопи в момента, магията му сякаш я завладя.. Седна, въздъхна, а после дълбоко си пое въздух.. и си позволи да се почувства като себе си отново... тя беше мечта.. 


След много, много време едно друго момиче тръгна по същата тази пътека, в същата тази гора.. видя сиянието и малките блестящи камъчета по пътя... и не спря да върви.. докато не стигна до светулките.. 


понеделник, 6 април 2015 г.

С ухание на момини сълзи..


 Беше сиво, мрачно, студено и от небето падаше нещо като мокър сняг. Улиците (или подобието, което минаваше за улици по тези географски ширини) бяхa посипани с все още бял сняг, под който се криеха ледени локви. Всичко изглеждаше тъжно и някак смръщено. Беше сложно да се определи, кой беше сезонът, защото календарът казваше, че вече е пролет, но пък времето упорито отказваше да го приеме и се държеше сякаш още е зима.

Свечеряваше се и тъмни облаци покриваха и без това сивото небе. Слънцето цял ден бе опитвало да си проправи път безуспешно и се оттегляше към хоризонта, без да прави особено впечатление, скрито зад облаците.

В една къщичка в притихналото вече село привидно не се случваше нищо.. Ан седеше до камината и слушаше, как изгарящите дървета припукват и създават усещане за уют.. В ръцете ѝ лежеше пухкаво коте на име Томи, а до крака ѝ кротко седеше вярната ѝ приятелка Бети, която я гледаше с тъжните си влажни очи и от време на време близваше ръката ѝ в знак на признателност. Ан вече не беше малко момиче.. но мечтаеше сякаш е.. смело, безразсъдно и без страх.. през цялото време тя не беше сигурна дали светът е такъв, какъвто си го представя.. защото всъщност Ан не беше поглеждала света със собствените си очи от много, много време.. Томи и Бети бяха неотлъчно до нея откакто се помнеше.. само те знаеха, че Ан плаче всяка нощ.. само те знаеха, какво е в душата ѝ.. За останалите хора Ан беше ведро и силно младо момиче, което се справя по невероятен начин с иначе не лекия си живот. Когато беше на 8, Ан беше останала сираче, а в същата тъмна, страшна и неописуемо ужасна нощ.. Ан беше загубила способността си да вижда, но пък беше оцеляла..

На вратата се почука.. и Ан се запъти да отвори.. На прага ѝ седеше парцалива жена с тъжни очи, премръзнала и уморена, молеща да се постопли за малко. Без да се замисля, Ан покани жената да влезе и да пренощува при нея. Попита я за името ѝ и какво прави толкова късно навън. Жената ѝ разказа, че се казва Вяра и е скитница, която обикаля света, в търсене на себе си. На свой ред Ан ѝ разказа за своя живот, че живее кротко и щастливо в своята къщичка и е обградена от приятели, които ѝ помагат за всичко. Каза, че не се оплаква от нищо и че си мечтае някой ден отново да може да вижда, ей така за да свери своят имагинерен свят и реалността. Всъщност Ан имаше чудесно чувство за хумор и не беше забравила, как да се усмихва. Усмихваше се на всяко малко нещо и ценеше всяко малко нещо, което ѝ се случваше..


Гостенката се оказа много приятен събеседник. Ан я нагости, с каквото имаше, поприказваха си, Вяра ѝ разказа много невероятни истории събрани по време на нейното пътуване. Времето летеше и часовникът удари полунощ. Ан сложи гостенката да спи, в нейното легло, седна отново до камината.. и заплака.. както правеше всяка нощ.. Сълзите и се ронеха като малки капчици роса.. една подир друга се търкулваха по бузите ѝ и рисуваха мокри вадички по хубавото ѝ лице..

На сутринта, когато слънцето се показа бодро иззад хълма и цялото селце се събуди, градина на Ан беше покрита с цветя... Безброй момини сълзи надничаха от всички краища и разнасяха ухание на пролет, а от зимата нямаше и следа..

Ан отвори сънено очи... и всъщност за първи път от много, много години Ан видя своята къща.. Първо видя спящия на нея Томи, после съзря изненадания поглед на Бети.. а после погледна към догарящите въглени в камината.. Сърцето ѝ заблъска сякаш ще изскочи.. главата ѝ се замая.. Объркана Ан тръгна несигурна към стаята, където вечерта остави своята гостенка.. На леглото намери една момина сълза и бележка: "Когато човек умее да чака, не губи вяра и от сърце желае нещо, рано или късно то се случва..
ПП - Благодаря ти, че си запазила вярата си и доброто си сърце"

Така се случи чудо... Дали беше от Вяра.. или просто моментът беше дошъл.. не знам.. но това, което няма да забравя е, че от този ден нататък, без значение, какъв сезон е, цялата градина на Ан завинаги беше обсипана с момини сълзи и уханието им покриваше къщата ѝ като вълшебен похлупак.. А Ан изживяваше мечтите си, но никога не пропускаше ден без да полее всяка момина сълза в градината си.. (освен, в дните, в които валеше).. и не спираше да се усмихва сред уханието..

А пък мрачните дни.. всъщност бяха богатство.. защото ако човек се научи, може да се радва на дъжда, ако не успее.. поне оставаше да ги ползва като база за сравнение, за да бъдат слънчевите дни, още по-красиви..


вторник, 24 февруари 2015 г.

Twitter vs. Вторник vol 4.



Нямало еднорози защото Ной се объркал и качил два мъжки .реклама

Един Алфа Ромео и една Бета Жулиета влезли в един Омега бар ...

Запомнете! Вие не надебелявате, вие се разпространявате! ;)

Бисквитите, които излизат счупени от пакета, имат 0 калори



Да си чорап е много самотно начинание

Начи, ако разбера кой е парфюмът в нашата стая, към който шефът е алергичен, веднага ше си взема такъв! Няма значение дали е мъжки или не!

С едно от джуджетата от "Властелина на пръстените" си приличаме, не обичаме зелена храна

Отвън се чува котешкият звук на любовта...



Сладкото замествало секса.... Е чак толкова сладко не моа изям.

Нaстоявaм гледaнето нa реклaми дa ми се зaчете зa трудов стaж!

Две неща са безсмъртни в тази държава: Българската злоба и Дързост и Красота.

- Тате, къде са Алпите?

- Не знам, бе тате, майка ти подрежда!




вторник, 10 февруари 2015 г.

Twitter vs. Вторник vol 3.



@lvl90Hipster  Много слабо от към котки и лана. Свети валентин ли идва или края на света.

@zuckerfro6  Днес е денят на водата, защото снощи беше нощта на виното.

@PhilipS_82  Земята сутрин се върти приблизително два пъти по-бавно отколкото вечер. А уикендите се върти бързо по цял ден.

@ltinuviel  днес ентусиазмът ми бълбука като шампанско. ама не като искра, а като моет


@xapko  Сайтът на НАП е като facebook за счетоводителите. По цял ден висят там и качват някакви неща, а после ги коментират.

@nerazbrala  всичко умира само мечтата ми за боксов чувал вкъщи ще бъде вечна

@ConstantineSB  Жените са железни същества.Могат цял ден да чакат телефонно прозвъняване, за да не вдигнат накрая.

@Divachka101 концептуален си като филия с лютеница


@zk4ka Искам да ходя с дрон до работа :) и да си го прибирам в дамската чанта като сляза от него..много ли искам?..(розов)

 Принцесата с кайма,като допирна точка до аристократичният модел у нас.

@dullbuttrue  - Какво си представя перничанин като чуе LEGO? - Голф на части.

ако никой не е патентовал таратора, що не го направим и да завладеем света.



вторник, 3 февруари 2015 г.

Twitter vs. Вторник vol 2.

За подхранване на новата традиция и внасяне на усмивки във Вторника, втора порция забавни туитове >>> 




-Кой хлопа в този ранен час? 
-Дъската ти - отвърна глас!

Казва се Живка,а и викат Жаклин.Аристокрация баце,ни мойш я бутниш.

има ли филтър във фб, с който няма да ми излизат мъже с клинове?

в цикъл съм - ядене пиене ядене пиене ядене пиене






На работа всичките ми колеги са против домашната храна. Особено когато запаля скара в офиса

Desyslava  @desyslava_  
ако някой ти праща грозни селфита , вашето приятелство е истинско

Според последни проучвания, жените с леко наднормено тегло, живеят много по-дълго от мъжете, които са го споменали.

-Може ли един от тия коктеилите с текила и лимон?
-Маргарита?
-Петър? Абе не те познах! :*





По закон пералнята облага чорапите с 50% ДДС

Бракът е като граната. Махаш халката и апартамента ти го няма...

Какво е различно на колите с десен волан? Жената мрънка от ляво...

да си кръстиш държавата на трактор - Беларус




петък, 30 януари 2015 г.

Времето



Имало едно време, едно време.. но минало време и времето спряло да го има..за известно време..
На негово място се появило нещо ново, което хората не познавали..или поне не по този начин, но нека се върнем малко назад..

Всъщност преди времето да изчезне, хората постоянно го обвинявали, че все не им достига.. искали още и още от него, за да могат да направят нещата така, както им се иска.. Други хора пък се оплаквали, че времето се влачи прекалено бавно и изобщо не минава.. И така на времето му писнало никой да не го оценява такова, каквото е и решило да си хване шапката и да остави хората (и всичко останало) да се оправят без него. Освен това решило, че ако се заразмишлява прекалено сериозно дали да замине може да се разубеди, затова без много да му мисли, си стегнало багажа и заминало някъде, без да каже къде..

Никой не се замислял, колко много неща всъщност зависят от времето.. Годините, месеците, седмиците, дните, часовете, минутите, секундите и дори сезони се почувствали някак объркани без да знаят защо.. И настанал един хаос.. Секундите се забързали, минутите се забавили, часовете се разбъркали, а всичко останали по веригата тотално не знаели какво да правят, след като изграждащите ги частици попаднали в капана на шеметна обърканост. 


В началото основните елементи, а именно секундите объркали всичко, защото дори не подозирали, че това, което ги подрежда в стройни редици вече го няма и си маршируват свободно напред назад.. минутите пък една идея си давали сметка, че нещо не е наред и сякаш започнали да дават лек отпор и да се забавят, в резултат на което часът се зашеметил и просто припаднал, като в следващия момент тупнал бая силно на иначе лъснатия до блясък под..

Първо кротичко настанала паника, а после (съвсем не кротичко) всичко се вирнало с главата надолу, краката нагоре и останалите си части в обратен порядък, доколкото изобщо можем да си представим, че тези неща имат глава и крака. Слънцето и Луната пък, се срещнали за доста по-дълго от обичайното.. и така дни наред, в резултат на общуването си те някак се сближили и остави другото, а започнали и да се влюбват.. а после и да се обичат посред бял ден.. или посред бяла нощ.. абе.. започнали да се обичат, без да уточняваме, коя част на деня е.. защото уточняването на частта от деня започнало да става все по-сложно..


От своя страна Зимата решила, че и е време да блесне.. през Август, в резултат на което сезонът на морето бил на път да приключи бая набързо, ако Лятото след дълго убеждаване я склонила, да си изчака реда и да пусне първо Есента "на подиума на сезоните".. Есента пък, след като видяла, че Зимата е заела мястото ѝ, решила, че моментът е идеален да си вземе по-дълга отпуска (или направо да скатае от работа).. и хич не се появила.. затова се наложило в крайна сметка Лятото да предаде щафетата директно на зимата. Хората минали от джапанки на ботуши. Това се отразило далеч по-тежко на животните, които никак не били подготвени за зимата.. Годините също се объркали.. коя, когато да си отиде, кога да дойде следващата, а също и коя всъщност е следващата.. Никой не знаел, че времето го няма, защото никой не допускал, че може да го няма.. 

Докато един ден..
 
На някой, някъде, неясно къде "съвсем случайно" му се присънил споменът за времето.. Събудил се и си спомнил, колко по-лесно било всичко, когато времето си е било на мястото..
И започнал да споделя с всички съня си.. Хората започнали да си спомнят, колко по-лесен бил животът им преди, когато още го имало времето, такова каквото го познавали.. И когато всички усетили липсата му и го оценили... 


Времето през цялото време наблюдавало, какво се случва в света. Уви то хич не било гадина по характер, (ако беше, щеше да се наслаждава доста повече на щетите, които нанесла липсата му..). Времето просто живяло твърде дълго, без никой да го цени и след като всички чаши на търпението му прелели и недоволството на околните взело връх над добрите му намерения, решило да даде урок на хората. Или просто имало нужда да усети, че липсва на някого..  Когато това се случило, без много да му мисли, си събрало багажа и бодро се запътило обратно към място, на което принадлежало.. Като го видели секундите, минутите, часовете, седмиците, месеците и годините (а също и сезоните) толкова много се зарадвали, че настанал още по-огромен хаос. Всички се усмихвали и го прегръщали, защото знаели, че най-после някой ще им помогне и те да се върнат там, където принадлежат. И изведнъж, всичко сякаш си дошло на мястото.. и всички забравили, колко объркан бил светът..

И отново имало едно време.. (което вярвало, че е ценено..)
 




вторник, 13 януари 2015 г.

Twitter vs. Вторник vol 1.

Всеки може да е в добро настроение в Петък.. ама във Вторник не става толкова лесно. Та ще се опитам да си създам вторнична традиция, в която да споделям усмихващи туитове във Вторниците, че да станат по-приемливи. Започваме така >>> 



✷ 
като видя жена с пухкаво елече и си представям как се е борила с мечка за него

Една ми вика много си сладък. Била канибал

На 5 имах три БМВ-та, на 6 прибавих две Бентлита и едно Бугати, сега, на 22 имам Астра на моите години. Защо ми бе да пораствам.....

осъществявам разделно хранене, сармите и палачинките са ми в две отделни чинии


Гледам рекламата за "северните лаборатории на Лукойл" и си представям как чукчата бърка зимен дизел в казана, пробва го на вкус и добавя сол



Знаете ли защо "затворените" комплекси се наричат така?Защото като няма ток,не можеш да отвориш вратата на гаража и да излезеш навън...:)

Печатам баджове за децата в групата на бабата в детската градина и с изненада установявам, че освен Кристалия, Раян и Таисия, има и Ивайло.

Днес било световен ден на лошото. Честит празник на Али Ръза.

В началото търсиш справедливост, а после нова работа.

Обичам ви песимизма! Той ще ви довърши преди еболата!

А за десерт >>> 


Усмих :)

сряда, 7 януари 2015 г.

"Ау, край" това се случи, когато Vivacom..

За малко спря да е оранжево.. и стана такова >>> 

✪ @SvetlyoBg  • Vivacom is dead. Long live Vivacom !

✪ @zh_ju  •  Мисля че разбрах.сървърите на виваком са скачали за кръста

✪ @OhSh3p  •  Веднъж и интернета на Telenor да е по-бърз от този на Vivacom.

✪ @Madjarov  •  Ако това се беше случило преди 15год. когато целия нет на България минаваше през БТК сега какво щяхте да правите?!

✪ @AbsolutIllusion  • Оффф тука имам чувството, че играете на развален телефон. Една новина - препредадена по 10 000 начина. Извод: българският език е богат!

✪ @velina_h  •  Мтел вчера, днес виваком - краят на света!?

✪ @xapko  •  Полетът на @SpaceX е отменен и @vivacom изчезнаха. Не е съвпадение, те идват!

✪ @lvl90Hipster  •  Ванга е предрекла, че като 3те оператора станат теленор KLETA MAJKA BALGARIQ KE PADNE.

✪ @flexiblestrong  • Сега тия от @vivacom ако не си оправят мрежата, какво ще правим... книги  ли да чета, с хора ли да се срещам... баси гадното.  @telenor

✪ @vsnvolter  •  Vivacom нямат нет, за да си видят туитъра

✪ @PippilotaM  •  ЧЕЗ и Софийска, като ти спрат услугата си, все можеш да ги напсуваш обществено, ама Виваком дори тая човещинка ти отнемат!

✪ @obektiv  •  Добре, че виваком се срина и това разведри атмосферата, иначе още да съм чел туита за Пеевски и студа, писан от различни акаунти.

✪ @VladoGrozdev  •  Добре, че падна нета на Виваком, че си поспах юнашки :D

✪ @attsy_  •  Срина се мрежата на Виваком е новото няма фейсбук е новото иде края на света.

✪ @DrVovo  • Годината тръгна кофти за мобилните оператори - понеделник, геройски загина Мтел, вторник - Виваком...утре сряда ли сме?!

✪ @turbo_bitch1300  • #Vivacom закривай! К*р... и да си лягат
 
✪ @BorislavBoev  •  Вашият виваком умря. Ама нашият виваком си работи. :))

✪ @hranitel_angel  •  Виваком става Теленор.

✪ @desyslava_  •  Нямам интернет и си тръгнах от работа, благодаря @vivacom  

✪ @Cruelllllllllll  •  Прехвърлих се от теленор на виваком, те взеха, че умряха ... Чудя се на коя ли друга фирма да стана клиент?!

✪ @obektiv  • "Няма лоша реклама" искаха да напишат от PR отдела на Vivacom, но... нямаха интернет.

✪ @Madjarov  •  Ни вест, ни кост, ни @vivacom

✪ @ConstantineSB •  DMS VIVACOM

‏✪ @STRANGER_BG •  Интерпол издаде червена бюлетина - издирват интернета на vivacom...