петък, 30 януари 2015 г.

Времето



Имало едно време, едно време.. но минало време и времето спряло да го има..за известно време..
На негово място се появило нещо ново, което хората не познавали..или поне не по този начин, но нека се върнем малко назад..

Всъщност преди времето да изчезне, хората постоянно го обвинявали, че все не им достига.. искали още и още от него, за да могат да направят нещата така, както им се иска.. Други хора пък се оплаквали, че времето се влачи прекалено бавно и изобщо не минава.. И така на времето му писнало никой да не го оценява такова, каквото е и решило да си хване шапката и да остави хората (и всичко останало) да се оправят без него. Освен това решило, че ако се заразмишлява прекалено сериозно дали да замине може да се разубеди, затова без много да му мисли, си стегнало багажа и заминало някъде, без да каже къде..

Никой не се замислял, колко много неща всъщност зависят от времето.. Годините, месеците, седмиците, дните, часовете, минутите, секундите и дори сезони се почувствали някак объркани без да знаят защо.. И настанал един хаос.. Секундите се забързали, минутите се забавили, часовете се разбъркали, а всичко останали по веригата тотално не знаели какво да правят, след като изграждащите ги частици попаднали в капана на шеметна обърканост. 


В началото основните елементи, а именно секундите объркали всичко, защото дори не подозирали, че това, което ги подрежда в стройни редици вече го няма и си маршируват свободно напред назад.. минутите пък една идея си давали сметка, че нещо не е наред и сякаш започнали да дават лек отпор и да се забавят, в резултат на което часът се зашеметил и просто припаднал, като в следващия момент тупнал бая силно на иначе лъснатия до блясък под..

Първо кротичко настанала паника, а после (съвсем не кротичко) всичко се вирнало с главата надолу, краката нагоре и останалите си части в обратен порядък, доколкото изобщо можем да си представим, че тези неща имат глава и крака. Слънцето и Луната пък, се срещнали за доста по-дълго от обичайното.. и така дни наред, в резултат на общуването си те някак се сближили и остави другото, а започнали и да се влюбват.. а после и да се обичат посред бял ден.. или посред бяла нощ.. абе.. започнали да се обичат, без да уточняваме, коя част на деня е.. защото уточняването на частта от деня започнало да става все по-сложно..


От своя страна Зимата решила, че и е време да блесне.. през Август, в резултат на което сезонът на морето бил на път да приключи бая набързо, ако Лятото след дълго убеждаване я склонила, да си изчака реда и да пусне първо Есента "на подиума на сезоните".. Есента пък, след като видяла, че Зимата е заела мястото ѝ, решила, че моментът е идеален да си вземе по-дълга отпуска (или направо да скатае от работа).. и хич не се появила.. затова се наложило в крайна сметка Лятото да предаде щафетата директно на зимата. Хората минали от джапанки на ботуши. Това се отразило далеч по-тежко на животните, които никак не били подготвени за зимата.. Годините също се объркали.. коя, когато да си отиде, кога да дойде следващата, а също и коя всъщност е следващата.. Никой не знаел, че времето го няма, защото никой не допускал, че може да го няма.. 

Докато един ден..
 
На някой, някъде, неясно къде "съвсем случайно" му се присънил споменът за времето.. Събудил се и си спомнил, колко по-лесно било всичко, когато времето си е било на мястото..
И започнал да споделя с всички съня си.. Хората започнали да си спомнят, колко по-лесен бил животът им преди, когато още го имало времето, такова каквото го познавали.. И когато всички усетили липсата му и го оценили... 


Времето през цялото време наблюдавало, какво се случва в света. Уви то хич не било гадина по характер, (ако беше, щеше да се наслаждава доста повече на щетите, които нанесла липсата му..). Времето просто живяло твърде дълго, без никой да го цени и след като всички чаши на търпението му прелели и недоволството на околните взело връх над добрите му намерения, решило да даде урок на хората. Или просто имало нужда да усети, че липсва на някого..  Когато това се случило, без много да му мисли, си събрало багажа и бодро се запътило обратно към място, на което принадлежало.. Като го видели секундите, минутите, часовете, седмиците, месеците и годините (а също и сезоните) толкова много се зарадвали, че настанал още по-огромен хаос. Всички се усмихвали и го прегръщали, защото знаели, че най-после някой ще им помогне и те да се върнат там, където принадлежат. И изведнъж, всичко сякаш си дошло на мястото.. и всички забравили, колко объркан бил светът..

И отново имало едно време.. (което вярвало, че е ценено..)
 




Няма коментари:

Публикуване на коментар