сряда, 28 декември 2011 г.

Поданиците на очарователното кралство 1 Глава

 Нейде след девет планини в десета и по - точно в единадесета се простирало Oчарователното Кралство на една великолепна принцеса. Днес обаче, няма да се занимаваме с магнетичната личност на принцесата, защото за нея можем да говорим до безкрай, а ще спрем погледа си на една съвсем незабележима личност, чието съществуване никой дори не подозирал. 
 
Цонка от малка била възсмешна, луничава девойка с гъсти вежди и бухнала къдрава коса. Имала чипо носле и топли кафеви очи с безброй гъсти мигли, наподобяващи милият поглед на едър рогат добитък от женски пол. Всъщност Цонка била очарователна, както всички останали в кралството.
 
Когато била на 9, Цонка сънувала магичен сън, в който силен рицар в блестящи доспехи и зелена шапка идва в дома и я отвежда далеч от несъществения и живот, а след това те заживели щастливо и весело, с леки призиви за скандали, по - силни призиви за радост и много любов.
 
Един ден, както си вървял из кралството, Стойне зърнал Цонка, която седяла на слънчева полянка, обляна от слънчевите лъчи и късала листенцата на около .. 200 маргаритки, мъдрейки ще се намери ли рицар за нея, или ще продължи да се занимава с цветенцата, докато стане на 74 и и писне да мисли за мъже.
 
Всъщност в този случай, рицарят не бил точно рицар и доспехите не били блестящи, но шапката си била зелена. Стойне никак не бил рицар, дори не наподобявал на такъв. Той просто се оказал първият индивид от мъжки пол, макар и леко раздърпан, който изобщо някога обърнал внимание на съществуването на Цонка. Освен това цялото му същество излъчвало топлота и сърдечност. 
 
Когато Стойне бил на 12 сънувал странен сън - една черна овца седи из поле с маргаритки, а покрай нея хвърчат листата от цветенцата. Приближил се и видял, че всъщност това не е овца, а къдраво момиче с почти вражески настроена прическа, което налудничаво бере маргаритките и вторачено къса листенцата им в стил обича ме, не ме обича ...
 
И така, Стойне веднага разбрал, че това е знак на съдбата и тръгнал бавно към Цонка, за да не я изплаши. Сякаш видял сънят си на яве ... едно голямо дежа ву. 
 
Седейки срещу слънцето, Цонка видяла за първи път в живота си, някой да се приближава към нея, примижала и забелязала зелената шапка. Това бил той - нейният рицар!
 
Очарованието царящо из кралството мигновено омагьосало Цонка и Стойне и някак си, почти случайно (въпреки че ние знаем, че случайността не съществува и е измислена, просто като удобно оправдание на хората, изпадащи в неловки ситуации), там сред полето от маргаритки в този слънчев ден една незабележима девойка и един леко раздърпан младеж се изправили лице в лице с мечтите си.
 
Сега с радост можем да твърдим, че съществуването на Цонка е съвсем реално, при това изпълнено с множество забавни случки, романтични мигове и споделена радост, а Стойне, явно имал леки проблеми със зрението, до ден днешен, като зърнел черна овца в далечината си мислел, как Цонка пак е рипнала из полетата и няма да има нищо сготвено за обяд ...но обичал, стоята къдравелка, а и всичко в кралството било толкова очарователно, че идилията била пълна!




 

Няма коментари:

Публикуване на коментар