Жив е той жив е там на стола,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока във венец рана,
юнак във младост и сила мъжка
На една страна захвърлил тампони
на друга салфетка на две смачкана
очи тъмнеят, глава се люшна
уста проклина цяла зъболекарска гилдия
Лежи юнакът а на бюрото
мониторът спира, сърдито се гаси
досадна муха пее нейде из офис полето
и кръвта още по-силно тече
Зъбовадене настана... Пейте, интернет роби,
тез тъжни песни! Запали се ти мониторе,
в таз офисна робска земя! Ще да оцелее тоз момък
и без зъб... Но млъкни, сърце!
Тоз зъб, който падне в бой за свобода,
той прави място на другите зъби
та него спираме да жалим,
той за добро е отишъл
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее –
Време за бира и за зъбова песен..
Няма коментари:
Публикуване на коментар