петък, 12 юли 2013 г.

"Усмихвателят" (Една история за Тричко Креатичко и не само)


Беше петък, като всеки път по това време, пети пореден ден от седмицата (освен ако някой няма особени възгледи и не предпочита някаква своя подредба, която да разбърка иначе общоприетото мнение). Ден в който някои хора се радват, че следва време за почивка, други се радват, че следва време за построяване на нова писта и тестване на миниатюрни колички с дистанционно управление, трети се радват, че следва ден за излет в планината, четвърти се радват за нещо тяхно си, а пети хич не се радват.




В този почти обичаен петък на Тричко Креатичко му хрумна нова блестяща идея. До скоро той работеше по изобретение наречено "обезмирисител". Тричко често ползваше услугите на градския транспорт, а носът му беше станал не просто чувствителен на тема аромати, носът му усещаше всичко. Затова той заряза предния си "експеримент - гъделичкиращ главочесател" и се зае с обезмирисителя. Идеята беше простичка - едно жълто-зелено-лилавеникаво нещо със странна дъгообразна форма сканираше ароматите на околните, насочваше се (разбира се със звукова сигнализация) към източниците на неприятни миризми, издаваше звуци подобни на котка в размножителен период в комбинация с темпераментен шофьор на голф, след което започваше да пръска "мирисопричинителя" с благовония, създавайки малък, пухкав лилавеникаво-цикламен облак около въпросния субект. Ефектът беше поразителен - всичко започваше да ухае страхотно. Имаше обаче един малък проблем... или два.. Първо всички се слисваха от ставащото сякаш са видяли извънземен а не просто някакъв си изобретател с абсолютно нормална и крайно не шантава джаджа, която прави странни неща. Второ по някаква причина "мирисопричинителите" не рядко се оказваха доста повече от един и по още по неразбираема причина се засягаха от случващото им се.. Последствията не бяха чак крайно неприятни за Тричко, но след 12-тото влизане в болница причинено от "Комоцио" на г-н Креатичко някак му писна, въпреки че беше лято, беше миризливо и всъщност всичко това беше за доброто на обществото, което обаче явно не можеше да приеме невероятната идея на изобретателя.. 




Та след злополучните опити да направи света едно по-приятно място за дишане от гледна точка на гъделичкането в носа, пътувайки в един изключително разбит автобус Тричко се загледа в околните.. Беше стигнал до извода, че явно трябва да приеме хората такива, каквито са, т.е. да ги остави да си миришат на воля. С гримасите им обаче, той не можеше да се примири... 77,34% от всички присъстващи в машината на времето (разбирайки машина, която връща времето назад, но не с прекалено много) или иначе казано автобус 120 изглеждаха сломени или поне тъжни, или "някакви никакви".. И (да се върнем в началото) на Тричко му хрумна нова блестяща идея.. а именно да изобрети "Усмихвателя" т.е.един вид нова "джаджа", която да усмихва хората. Тъй като ни е насадено, че усмивките за жълти, Тричко се впусна в търсене на нещо, жълто.. Започна се с плановете, чертежите, сметките, математическите формули, логическите ребуси, малко судоку (за разпускане в почивките), малко повече хапване на шоколадови яйца (не за друго, а защото "черупките на играчките" бяха важна част от техническите параметри на "усмихвателя" и в крайна сметка след много "Та даааам" и опити за проработване, "усмихвателят" най-после беше готов. 





Какво представляваше той и как действаше?! Една голяма жълта подложка (като дъска на скейтборд и всъщност не като, а именно) която против всякакви закони на физиката можеше да се "сгъне до степен "Какво е това малкото нещо?!", върху която имаше цяла поредица жълто-оранжеви яйчица (черупките от киндер играчките), всяка от която ти се усмихваше, в момента в който я посочиш и отваряйки се ти показва точно, това което искаш да видиш. Иначе казано, в момент, в който някой крайно се нуждае да му се случи нещо хубаво и Тричко Креатичко и "усмихвателят" са наблизо от отварянето на едно мъничко, мъничко яйчице в съзнанието на човекът имащ нужда от усмивка, се отваря една клапа, задвижена с много мъка от едни малки същества, които въртят един голям червен кран, от който се изсипва цяло море от положителни мисли, хубави спомени, аромат на захарен памук и усещането за спокойствие, след като бурята е отминала. И така.. след многото опити да помогне на хората, Тричко най-после изобрети най-гениалното си творение. Не че всички приемаха на сериозно идеята му, сума ти хора го подминаваха, дори неподозирайки, какво пропускат.. Но пък тези, които се докоснеха до "усмихвателя" започваха да сияят както може да сияе само човек усещаш Слънцето в себе си..  



П.П. Усмивки от Принцесата 

Няма коментари:

Публикуване на коментар